Храмът на небето е един от най-великолепните примери за религиозна култура в Китай. Изграждането му започва през периода на управление на император Юнлъ и е завършен на четиринайсет години. В по-късни времена император Циенлун го преустроява и в този вид храмът има три основни сгради, където се провеждат религиозни церемонии. На територията му има и други даоитски постройки, свързани с религиозни дейности.
Всяка  година по време на зимното слънцестоене императорите на династия Мин и Цин посещавали Храма на небето в качеството си на Синове на небето, за да се помолят и да поднесат жертвоприношения за добра реколта и да представят годишния си доклад пред небето за всички събития през годината.

Три дни преди започване на тържествените церемонии императорът не пиел вино, не ядял месо и лютиви зеленчуци като чесън и лук. Вместо това той консумирал прости зеленчукови ястия. През този период се въздържал и от полови сношения.
В деня преди церемонията императорът в жълт паланкин (носилка), носен от 16 яки мъже напускал портите на Забранения град през главния вход У мън. Той бил придружаван от  слонове, специално отглеждани за такъв  ритуал, главния церемониал майстор, конен експорт, въоражен с лъкове и стрели, танцьори, музиканти и  евнуси, яздещи породисти коне и натруфени във великолепни одежди със знаци на своите високи отличия. След цялата грандиозна процесия следвали императорските зваменитости. В шествието дефилирали над двеста души.

Императорът минавал покрай района на портата Циенмън, където улиците били очистени от уличните продавачи и просяците.  Всъщност всички жители на града били задължени да останат по домовете си, да не вдигат шум и разбира се да извръщат очи, ако случайно зърнат процесията. Същото нареждане важало и за Квартала за чуждестранните легации, като се заповядало на чужденците да не доближават и дори да не правят никакви опити да хвърлят поглед върху императорската свита.
Шествието, което се разтягало на няколко километра продължавало на юг по целия път до западната порта на Храмовия  комплекс, през която с голяма тържественост влизал императорът. След пристигането си той преминавал ритуал на изкъпване и прекарвал нощта преди церемонията в пост в залата на пълното въздържание.

Годишните жертвоприношения към Земята също се извършвали тук по време на лятното слънцестоене до периода на управление на император Юнлъ, който по съвет на приближените си построил ново място за тези жертвоприношения – Олтарът на Земята.
Последната церемония по време на  зимното слънцестоене е извършена  през 1910 год.от манджурците по време на управлението на последния Китайски импертор Пуи, който по онова време бил едва на четири години. Самообявилият се за император пръв президент на република Китай Юен Шъкай е последният, използвал тази сграда, като сменил облеклото си с императорски одежди по време на зимното слънцестоене
През 1914 год. е последното жертвоприношение към небето. От 1918 г.храмът е отворен за широката публика.

National Geographic

Разположен на северозапад от Забранения град, паркът Бейхай е прекрасно място, където можете да вкусите от атмосферата на стария Пекин. Големият брой културни и исторически забележителности в парка, да не говорим за пейзажа, който се разкрива пред вас, привлича семейства, поклонници и туристи, зажаднели за почивка, забавления или просто малко покой.
Разходката си из парка Бейхай започнете от кръглия дворец, непосредствено зад портите на южния вход. Основната забележителност в кръглия дворец е Залата на придобития блясък (Чънгуан диен), където императорите сменяли облеклото си или просто почиствали. Сградата е издигната по време на управлението на Циенлун и сега приютява статуята на огромен нефритен Буда.
Точно в тази зала Юен Шъкай, първият президент на Китай, е провъзгласен за император през 1915г., без оглед на масовото недоволство от постъпката му. Той умира по-малко от три месеца по-късно. Нефритената делва за вино, изложена в остъклена витрина пред залата е датирана към времената на хан Кубилай, който я ползвал на острова на Хортензията, съвсем малко на север оттук.

National Geographic

От построяването си през 1421 г. Забраненият град (Дзъдзин чин) с площ от 32 хектара, е дом на императорите от династии Мин и Цин. Едно от най-интересните и изумителни съкровища на Китай за жалост е дворец, където 24-мата императори, негови обитатели, не са имали много щастливи мигове. Прочутият последен император Пуи е изгонен оттук през 1924 г. “Ако някога е съществувал дворец, който най-много да прилича на затвор – казвал Реджиналд Джонстън, английският учител на Пуи – това е дворецът на Забранения град в Пекин.

Когато император Юнлъ през ХV век премества столицата от Нандзин в Пекин, той строи  обкръжения със стени Забранен град на мястото на стария дворец от времето на династия Юен. Един милион работници и 100 000 занаятчии изграждат заедно новия град. Дворецът е описан като “кутия в кутия в кутия”, защото е ситуиран в центъра на града, заобиколен от императорските стени и в пределите на Градската стена. Повечето запазени части са от династия Цин, от династия Мин е останало твърде малко.

Музеят Гугун или Дворцовият музей е място, недостъпно за народа. Китайското име, което буквално се превежда като “ Пурпурният забранен град “, не е илюзия за цвета на стените му (според някои този цвят прилича на засъхнала кръв), а за два от императорските  символи: полярната звезда, която е в центъра на Небесния свят  (или поднебесната империя – старо име на Китай), и пурпурното – цвят, асоцииран с императора.

Възстановен и украсен още по-богато след династията Мин повечето сгради, които могат да се видят днес, са от ХVIII в.; Забраненият град символизира дистанцията и недодстъпността между императора и простолюдието. Той също е и най – впечатляващия пример за имперска архитектура в Китай.
Забраненият град отразява  минската практика да се разделя Пекин на секции, обградени със стени. Тук е сърцето на Китай, ядрото на Средното царство, вместилище за Мандата на небето и началото, от което императорските укази  стигали до най-отдалечените кътчета на империята. Дворецът не представлява една масивна сграда, каквато е западната традиция (например  дворците Версай и Бъкингам), а по-скоро е комплекс от зали и сгради , разделени на правоъгълни зони и проходи като истински  малък град. Според легендата в двореца има 9999 стаи.

Комплексът в началото е бил изграден предимно от дърво, огънят е бил постоянна заплаха  и наистина често се е случвало да изгаря до основи . Манджурците, които нахлуват от север и установяват династия Цин го опожаряват, японците го ограбват, същото правят и националистите от партията Гоминдана. По време на културната революция, която прилича на стихиино бедствие дворецът е направо сринат, но от пълно унищожение го спасява премиерът Джоу Енлай, който многократно се застъпва за това национално съкровище.

Китайската архитектура е ориентирана повече хоризонтално околкото вертикално  и сградите в Забранения град не са високи, но пространството около тях направо Ви спира дъха.
Най-добре е да влезете в двореца от южната страна, което ще ви позволи да се насладите на керемиденочервените стени, простиращи се във всечки посоки от Централната порта. Можете да влезете и от северната порта рано сутринта и да избегнете нахлуващата от юг тълпа, но материали с туристическа информация можете да вземете само от южния вход. Главните зали и дворци са разположени по линията, която разполовява комплекса в посока север - юг. Всъщност всички китайски храмове са построени със същата ориентация. Входът на забраненият град е в северната част на площад Тиенанмън с достъп през подлез, който минава под улица “ Чанандзие”.

Портата на небесното спокойствие (Тиенанмън) – входът към забранения град е украсен с монументален портрет на Мао Дзедун. Картината е обезобразена  по време на протестите  през 1989 год., когато трима работници от провинция Хунан (родното място на Мао) мятат яйца, напълнени с боя по нея. Копия на портрета, които да послужат при подобни случаи винаги се намират. Последният от тримата протестиращи е освободен от затвора едва през 2006 г.

С бели иероглифи на червен фон вляво от портрета е изписан главият постулант на китайското правителство – “Да живее Китайската Народна Република”. Вдясно надписът гласи: “Да живеят обединените народи по света”.
Именно от върха на тази порта на 1 октомври 1949 г. Мао Дзедун лично обявява създаването на нов Китай. ”Китайският народ възстана”, казва той. Срещу такса можете да се изкачите по вътрешното стълбище и от върха на портата да се насладите на гледката към площада. 

От портата на небесното спокойствие на населението били обявявани императорските укази, изписани върху свитък , който се спускал от висока кула, завързан на лента, излизаща от човката на позлатен феникс.
След като минете портата попадате в обширен двор, около който има лавки за сувенири и ресторанти. На запад от него се намира паркът Джуншан, където императорът пролет и есен е правил жертвоприношения, за да осигури богата реколта на народа. На изток се намира дворецът на културата на трудещите се, който преди е бил храм на предците (Тай мяо), най-святото място след Храма на небето по време на династия Мин.

National Geographic

За разлика от повечето европейски столици, Прага  е малък град. Напускайки го, не след дълго се озовавате в провинцията. Около Прага има изненадващо много замъци и имения и почти всички от тях си заслужава да бъдат посетени. 

Най-известният замък е „Карлщайн” – лятна резиденция на Карл ІV. Той е и най-посещаваният в страната след „Пражкия замък”. Но наоколо има и други интересни средневековни замъци като „Чески Щернберг”, „Кокоржин” и „Крживоклат”. Друга популярна дестинация е имението „Конопище”, което през 90-те години на ХІХ век е възстановено от ерцхерцог Франц Фердинанд и все още е пълно с предмети, свързани със семейството му.

„Кутна хора” – някогашен миньорски град, пълен с великолепни сгради, е най-интересният сред многобройните населени места около Прага. Край него ще откриете една от най-дългите костници в Европа. В Колин има величествена средновековна църква, в Млада Болеслав е седалището на увлекателния за любителите на автомобили Музей на „Шкода”, а Подебради е прочут с минералните си извори.

 „National Geographic”

Разположен на северозапад от Забранения град, паркът Бейхай е прекрасно място, където можете да вкусите от атмосферата на стария Пекин. Големият брой културни и исторически забележителности в парка, да не говорим за пейзажа, който се разкрива пред вас, привлича семейства, поклонници и туристи, зажаднели за почивка, забавления или просто малко покой.

Разходката си из парка Бейхай започнете от кръглия дворец, непосредствено зад портите на южния вход. Основната забележителност в кръглия дворец е Залата на придобития блясък (Чънгуан диен), където императорите сменяли облеклото си или просто почиствали. Сградата е издигната по време на управлението на Циенлун и сега приютява статуята на огромен нефритен Буда.

Точно в тази зала Юен Шъкай, първият президент на Китай, е провъзгласен за император през 1915г., без оглед на масовото недоволство от постъпката му. Той умира по-малко от три месеца по-късно. Нефритената делва за вино, изложена в остъклена витрина пред залата е датирана към времената на хан Кубилай, който я ползвал на острова на Хортензията, съвсем малко на север оттук.

National Geographic

Никое изкуство не показва толкова ясно разликите между китайската и западната култура, както музикалната драма . Другите традиционни изкуства може понякога да са неразбираеми, но дори и нетренираното око или ухо могат да доловят елементи на чисто естетическо съвършенство. Докато Пекинската опера Ви потапя в един напълно чужд свят. По свой собствен начин това е може би най-доброто средство за визуално изследване на Древен Китай. Претенциозните натруфени костюми, яркият сложен грим пронизителният фалцет и вихърът от акробатични движения се съчетават в най-сложното и любимо забавление за китайците.

Основите на Пекинската опера – сбор от фолклорни истории и традиционни танци са доста спорни, но повечето учени са съгласни, че през династия Юен операта вече е твърде разпространена форма на изкуство. Странстващи трупи изнасят представления върху открити сцени в чайни, пазари и храмови комплекси, като по този начин операта печели още по-голяма популярност и признание.

Докато династиите се сменят, из цялата империя се разпространяват  стотици вариации от локални видове оперно изкуство. Пекинската опера всъщност е сравнително нова на фона на останалите видове. През 1790 г. няколко трупи от Югозападен Китай изнасят представление пред император Циенлун. След грандиозния успех  актьорите – само мъже остават в столицата  и с времето създават Пекинската опера, която се превръща в най- популярната в цялата страна.

Позната на китайски под името “дзинси “ или “опера на столицата”, Пекинската опера смесва елменти от изкуството на провинциите Анхуей и Хубей и се пее на езика Мандарин (путунхуа).  Реквизитът е минимален, повечето действия на сцената разчитат на образното мислене на зрителите. Отварянето на несъществуваща врата или воденето на ожесточена битка са лесни без допълнителни средства, но впускане в пътешествие например (обзначено с ходене в кръг) изисква повече работа на въображението. По същия начин емоциите и характерните черти на различните персонажи отново са предадени чрез символиката на жестовете и грима. Червено боядисаното лице е белег за честност и храброст, докато бялото е знак за коварство; ръкав, закриващ устата на актьора, означава неудобство, а треперещите ръце с разперени пръсти изразяват силен  гняв. Тези стилизирани жестове стриктно се следят от критичната публика, която оценява именно майсторството на артиста да ги изпълни грациозно и умело.

Макар за чужденеца да е направо невъзможно да проследи фабулата (в обичайния набор от сюжети влизат истории от митологията, легенди, битки и заплетени любовни колизии, изпълнени с морални дилеми), все пак поне  може да се разпознаят отделните персонажи. Четирите основни вида герои в китайската опера са мъж (шън), жена (дан), “ боядисано лице” (дзин; обикновено това са  богове или воини) и клоун (чоу). Цветовете си вървят с героите: императорското семейство винаги е облечено в жълто; висшите чиновници – в лилаво; добродетелните в червено, слугите и студентите – в синьо, а обикновените лица – в черно.

Музикантите са важна част от представлението. В операта се използва сравнително малък  набор от инструменти. Мелодиите се изпълняват на хуцин или арху (двустранни цигулки) със съпровод от жуан или юецин (читириструнна лютня). Музикантът, който свири на бан (дървена хлопка), води целия оркестър и показва на музикантите кога да влязат или подчертава особено напрегнатите моменти. Филмът “Сбогом спътнице моя” на Чън Кайгъ  предлага интригуващ поглед зад кулисите на Пекинската опера.

 National Geographic

Един от четирите квартал, оформяли преди стария град, район Чунуън  внася съвсем различни усещания от останалите части на Пекин, които са традиционно с повече паметници с историческо значение. Все още колоритен , но и пропит с комерсиален дух, в него са се съхранили някои твърде интригуващи забележителности, от които най-интересен е Храмът на небето.

„Циенмън дадзие”, улицата , която върви право на юг от площад „Тиенанмън” е старият императорски път до храма  на небето и започва точно от външната страна на портата Циенмън, или  предната порта, която някога е отделяла двореца от императора на кварталите на обикновените китайци. Районът е търговска зона  от над 500 години насам.

Преди комунистите да поемат контрола над града, прекратявайки капиталистическите практики през 1949 г. , районът е бил пълен с улични продавачи , малки магазинчета, както и едни от най-известните в града „ лаодзъхао” или магазини по стар образец  на известни фирми на повече от сто години.

Според редица предания някои от императорите обичали да се измъкват инкогнито от Забранения град, преоблечени като големи търговци , за да опитат народните ястия  или да се позабавляват в някоя от къщите „ сун” или т.н. къщи на цветята, места където господата се наслаждавали на  изпълненията на дами, подобни на японските гейши, които били  голямо множество в този малък колоритен район.

Тук преди се подвизавали множество гадатели и улични артисти, а увеселителните заведения са пълни с хора, наслаждаващи се на акробатични изпълнения „дзадзи”, на представленията на Пекинската опера или на комични диалози (по подобие на скечовете на Абът и Костело). Зрителите гледали представленията , докато посръбвали горещ чай  или шумно люпели тиквени семки , обелките от които хвърляли право на пода. Но очевидно това не било никакъв проблем за актьорите.

Днес лабиринтът от тесни улички около портата Циенмън, от която започва район Чунуън, е наводнен от тълпите туристи и местни жители, коли и велосипеди, рикши и каруци, всичките вкопчени в битка за всеки сантиметър свободно пространство . Мястото е пренаселено с амбулантни търговци, които оживено пробутват на минувачите стоката си , и с ресторанти.

В този малък – почти забравен район ще откриете едни от най-великолепните постройки на града, като прословутия Храм на небето, някога най-свещеното място в Китай. Тук ви примамва в своите дълбини и енигматичният подземен град Циенмън, където можете да се спуснете пи следите на китайско-руските отношения от времената на Студената война.

Паркът на Руините от градската стена от времената на династия Мин ще ви предложи реконструирана част  от оригиналната вътрешна градска стена , датираща от 1419 г., днес превърната в парк, където жителите на града често търсят убежище и спокойствие. Тук също се намира и Кварталът на чуждестранните легации, територия, заселена през ХІХ век от чужденци , които са я застроили със сгради в западен стил. Част от тях могат да се видят и до днес.

През 2006 г. ул. „ Циенмън дадзие” и прилежащите и улички преминаха през мащабни ремонтни дейности, покрай които изчезнаха много от старите сгради и направо цели старинни улици.

National Geographic

Описвайки ширналите се хълмове и планини на Северен Тайланд, граничещи с Лаос и Мианмар, името златен триъгълник придава нюанс на загадъчност и вълнение и в продължение на дълги години служи като гореща мадна дума в шпионски романи, Самотнит енощи в някоя обикновена дървена хижа под пълната луна са далечен спомен.

Върхът на Златния триъгълник е малкото селище Con Pyak, но действителната му площ се простира върху стотици километри, покривайки голям регион. Повечето опиумните култури са преместени през границата в Мианмар (Бирма) и Лаос – там дребни земеделци продължават да произвеждат незаконните опиати, които след това контрабандно се пренасят Чианг Май и Банкок, а оттам на Запад.

За беда, разрастващият се напоследък масов туризъм до голяма стеен е уничтожил някогашното естетическо и романтично излъчване на Con Pyak. Сега луксознит ехотели са нещо обичайно и повече туристи в Con Pyak, докарван ис автобуси, имат време колкото да направят няколко снимки и да си купят малко дрънкулки от местните търговци. Деца, представящи се за членове на планинските племена, облечени в елегантни нови костюми, позират за Туристите, докато собствениците на предимно празните луксозни хотели отчаяно рекламират огромни отстъпки.

Градът еокончателно погубен преди няколко години, когато точно през границата, в Мианмар, на мястото, което отбелязва географския връх на Златния триъгълник, тайландски инвеститори отварят огромен хотелски комплекс с казино за богатите тайландски икитайски комарджии.

След десятилетия на романтика иинтриги репутацията на Злятния триъгълник трябва да бъде пограбана.

National Geographic

За да отдалечите приближаващия зимен сезон, най-добре е да изминете дългото разстояние до синьозелените води на западния Атлантик и да обиколите Бахамските острови. Можете да обиколите с яхта пръснати на огромна територия малки и по-големи острови, да поплувате с делфините или да разгледате от малък самолет веригата от красиви острови, с перлени плажове. На Парадайз Айланд се намира и най-големият естествен морски резерват в света, в който живеят над 50 000  морски обитатели. Или най-добре –просто помързелувайте на воля в близост до примамливите сини води.