Екскурзии в Китай – Забранения град

От построяването си през 1421 г. Забраненият град (Дзъдзин чин) с площ от 32 хектара, е дом на императорите от династии Мин и Цин. Едно от най-интересните и изумителни съкровища на Китай за жалост е дворец, където 24-мата императори, негови обитатели, не са имали много щастливи мигове. Прочутият последен император Пуи е изгонен оттук през 1924 г. “Ако някога е съществувал дворец, който най-много да прилича на затвор – казвал Реджиналд Джонстън, английският учител на Пуи – това е дворецът на Забранения град в Пекин.

Когато император Юнлъ през ХV век премества столицата от Нандзин в Пекин, той строи  обкръжения със стени Забранен град на мястото на стария дворец от времето на династия Юен. Един милион работници и 100 000 занаятчии изграждат заедно новия град. Дворецът е описан като “кутия в кутия в кутия”, защото е ситуиран в центъра на града, заобиколен от императорските стени и в пределите на Градската стена. Повечето запазени части са от династия Цин, от династия Мин е останало твърде малко.

Музеят Гугун или Дворцовият музей е място, недостъпно за народа. Китайското име, което буквално се превежда като “ Пурпурният забранен град “, не е илюзия за цвета на стените му (според някои този цвят прилича на засъхнала кръв), а за два от императорските  символи: полярната звезда, която е в центъра на Небесния свят  (или поднебесната империя – старо име на Китай), и пурпурното – цвят, асоцииран с императора.

Възстановен и украсен още по-богато след династията Мин повечето сгради, които могат да се видят днес, са от ХVIII в.; Забраненият град символизира дистанцията и недодстъпността между императора и простолюдието. Той също е и най – впечатляващия пример за имперска архитектура в Китай.
Забраненият град отразява  минската практика да се разделя Пекин на секции, обградени със стени. Тук е сърцето на Китай, ядрото на Средното царство, вместилище за Мандата на небето и началото, от което императорските укази  стигали до най-отдалечените кътчета на империята. Дворецът не представлява една масивна сграда, каквато е западната традиция (например  дворците Версай и Бъкингам), а по-скоро е комплекс от зали и сгради , разделени на правоъгълни зони и проходи като истински  малък град. Според легендата в двореца има 9999 стаи.

Комплексът в началото е бил изграден предимно от дърво, огънят е бил постоянна заплаха  и наистина често се е случвало да изгаря до основи . Манджурците, които нахлуват от север и установяват династия Цин го опожаряват, японците го ограбват, същото правят и националистите от партията Гоминдана. По време на културната революция, която прилича на стихиино бедствие дворецът е направо сринат, но от пълно унищожение го спасява премиерът Джоу Енлай, който многократно се застъпва за това национално съкровище.

Китайската архитектура е ориентирана повече хоризонтално околкото вертикално  и сградите в Забранения град не са високи, но пространството около тях направо Ви спира дъха.
Най-добре е да влезете в двореца от южната страна, което ще ви позволи да се насладите на керемиденочервените стени, простиращи се във всечки посоки от Централната порта. Можете да влезете и от северната порта рано сутринта и да избегнете нахлуващата от юг тълпа, но материали с туристическа информация можете да вземете само от южния вход. Главните зали и дворци са разположени по линията, която разполовява комплекса в посока север - юг. Всъщност всички китайски храмове са построени със същата ориентация. Входът на забраненият град е в северната част на площад Тиенанмън с достъп през подлез, който минава под улица “ Чанандзие”.

Портата на небесното спокойствие (Тиенанмън) – входът към забранения град е украсен с монументален портрет на Мао Дзедун. Картината е обезобразена  по време на протестите  през 1989 год., когато трима работници от провинция Хунан (родното място на Мао) мятат яйца, напълнени с боя по нея. Копия на портрета, които да послужат при подобни случаи винаги се намират. Последният от тримата протестиращи е освободен от затвора едва през 2006 г.

С бели иероглифи на червен фон вляво от портрета е изписан главият постулант на китайското правителство – “Да живее Китайската Народна Република”. Вдясно надписът гласи: “Да живеят обединените народи по света”.
Именно от върха на тази порта на 1 октомври 1949 г. Мао Дзедун лично обявява създаването на нов Китай. ”Китайският народ възстана”, казва той. Срещу такса можете да се изкачите по вътрешното стълбище и от върха на портата да се насладите на гледката към площада. 

От портата на небесното спокойствие на населението били обявявани императорските укази, изписани върху свитък , който се спускал от висока кула, завързан на лента, излизаща от човката на позлатен феникс.
След като минете портата попадате в обширен двор, около който има лавки за сувенири и ресторанти. На запад от него се намира паркът Джуншан, където императорът пролет и есен е правил жертвоприношения, за да осигури богата реколта на народа. На изток се намира дворецът на културата на трудещите се, който преди е бил храм на предците (Тай мяо), най-святото място след Храма на небето по време на династия Мин.

National Geographic